Представяне

Здравейте,
Казвам се Юлия Кючукова, на 25 г. от гр. София. В момента съм 2-ри курс магистратура в Софийски университет “Св. Климент Охридски“ – Креативна комуникация във ФЖМК. Преди това завърших бакалавърската си степен „Инженерен дизайн“ в „Технически университет – София“. Намирам себе си за човек на изкуството и креативна личност. След известен професионален опит се оказа, че работата в офис 5 дни в седмицата по 8 часа не е за мен и не се чувствам щастлива, когато съм зависима. Затова от две години съм съдружник в малко дизайнерско студио и работя от дома си, по пижама, в удобно за мен време. Това ми позволява да развивам личността си и да давам воля на таланта си. За жалост е много трудно да упражняваш професията на дизайнер в днешно време, конкуренцията е жестока, а платежоспособните клиенти – малко. Но това не ме спира! Свободолюбива личност съм, имам желание да реализирам многобройните си идеи.
Идеите, те са най-ценни и същевременно нямат стойност, ако останат нереализирани!

Проект “Социална мрежа за съседи “Под един покрив”

В днешния дигитален свят все повече хора водят свой виртуален живот в социалните мрежи. Те ни обсебват, карат ни всеки ден да посвещаваме часове от живота си на тях. Имаме „приятели“, с които общуваме от години само там, и други, които никога не сме познавали, и с които вероятно никога няма и да се запознаем.
Изхождайки от личния ми опит, бих разказала две неща, които ме тласнаха към идеята, която споделям с вас:
Първо: Живея в София от 11 години, в най-обикновен столичен квартал, и също толкова обикновен панелен блок. За тези 11 години аз и родителите ми не завързахме познанства със съседите ни, нито им знаем имената, нито пък с какво се занимават, единствено се поздравяваме с усмивка, като се разминаваме бързо по етажите.
И второ: От също толкова време датират и най-старите ми приятелства тук, от ученическите години. Приятелства с момичета, с които сме прекарвали всеки ден, години наред, и с които си знаем и най-личните тайни. Но от известно време все по-рядко се виждаме, не можем да напаснем графиците си така, че да общуваме на живо. Оправданието най-често е: „Много си ми далече, не мога да отделя час-два за път“. Смятам, че голяма част от хората, живеещи в големите градове имат сходни на моите проблеми.
Като компилация от двата за мен проблема се зароди идеята за социална мрежа, която вместо да държи хората вкъщи, „вързани“ с компютъра, ги кара да общуват лично и да завързват познанства (а защо не и приятелства) с „реалните хора“, тези с които живеят под един покрив или на една улица. Да се върне онова време, в което всички съседи се познават, помагат си (я с чаша захар, я с поливане на цветята, докато ги няма) и най-вече общуват.
Идеята е да се свързват главно хората, които са най-близко по местоположение. Информацията за адрес ще бъде конфиденциална и ще могат само съседите да я виждат. Така ще се създават малки съседски общества. Ще могат да поместват обяви тип „търси и предлага“, услуги и да се разменят неща на заем, ще могат да се организират и различни клубове (за събиране на хора с еднакви интереси). И така, ако едно семейство има малко дете и се налага да излезе без него, да не търси детегледачка от другия край на града, а да види, че всъщност съседката, която живее два етажа по-надолу, с радост ще гледа малчугана. Или пък в един блок има няколко семейства с кучета, то те да могат да се уговарят за групови разходки, или ако някой няма възможност да разходи кучето си днес, то някой от съседите да го вземе с него навън. Всеки съсед има своя професия и може да бъде от помощ на другите. Например, хубаво е да се знае кой е лекар или полицай, или когато имаме проблем с ел. инсталацията в дома си, не е нужно да търсим специалист, който ще може да дойде най-рано след няколко дни, а да помолим съседа, който е инже нер и е съгласен да дойде на гости и да помогне. Могат да се определят някакви надници за час свършена работа или да бъде върната услуга. След това всеки може да получи рейтинг за свършената от него работа и така да му се доверят и другите съседи, когато имат нужда от помощ.
Вярвам, че българите са готови да направят тази крачка в междусъседските отношения, и че е възможно тази социална мрежа да бъде успешна.