Представяне

Казвам се Мария. Обичам да танцувам. Танците са моят живот, толкова много мога да говоря за това колко обичам танците, какво са те в действителност за мен, но мога да ви отегча, а разбира се, както е ясно за всички е, че не целя това. Исках да стана танцьорка, хореограф, но ми беше трудно в класа и не успях провалих се, преместих се. Започнах да уча икономика в икономическо училище, заедно с нея започнах отново, но този път професионално тренировки по баскетбол. Беше ми трудно да съчетавам учението, с тренировките, но успявах. Започнах да ходя и на танци, и на баскетбол и бях отличничка. Нещата се получиха така, че получих травма на крака, и спрях, както танците, така и баскетбола .Сега просто уча, дори това, което не ме влече, но просто нещата се получиха така. Не мога да кажа, че не ми е интересно, напротив. Просто мисля, че искам да се занимавам със съвсем други неща различни от икономиката, но да се надяваме, че тя ще ми помогне в живота и , самата случка, която стана, която ме накара да спра да танцувам и да се занимавам със спорт ми бъде за урок. Мисля, че ще я помня цял живот.
Учила съм в СУ “Васил Левски”- град Вълчи дол до 7 ми клас.След това 2 години в НГХНИ”Константин Преславски”- град Варна с профил “Хореография” и от 9 ти клас уча в ПГИ”Д-р Иван Богоров” отново във Варна със специалност “Оператор икономическо информационно осигуряване”.

Най-голямо постижение: Не мисля, че все още в живота съм постигнала много неща и то значими, но се гордея най-много с това, че от такъв малък град като Вълчи дол, където съм израснала, всички мои приятели бяха там, аз се преместих в т.нар “голям град”(Варна). За вас, или за други хора това е нищо, но за мен това беше много трудна стъпка, както и за семейството ми. Това решение промени коренно живота ми. Промених се, като човек, като личност. Да се надяваме, че промяната ми е към добро. В големия град хората са други, е това все пак е нормално, но самата тази промяна на средата те кара да се приспособиш искаш или не.. Та, постижението ми е това- да се преместя в града по никое време, във време, в което никои не се мести- 7 ми клас, да оставя всичките си приятели, баба, дядо и да замина с майка ми. За мен това беше голяма промяна, стъпка и още много неща в, макар краткия ми почти 17 годишен живот. Чак сега осъзнавам, че трябва да изпитвам гордост, защото много от приятелите ми се опитаха да се преместят дали, сами, или с някои от родителите си, но истината е , че не успяха. Не знам, може би не са силни личности, нямат характер, или просто до такава степен са свикнали да са сред хора, които познават и са израснали, че за тях промяната е нещо пагубно и много неприевливо. Беше трудно, но с ръка на сърцето мога да кажа :”АЗ УСПЯХ”, колкото и трудно да беше, колкото и сълзи да съм проронила, “АЗ УСПЯХ”.

Интереси: Интересувам се от много неща, най-вече от танци- български народни, баскетбол. Обичам през свободното си време да чета книги, вестници. Да, повтарям ВЕСТНИЦИ. Не е точно най-популярното занимание за човек на моите години, но този интерес към вестниците дължа единствено и само на баба.Тя ме научи, тя е уникална. Не познавам по- умен човек от баба, нейното е природна дарба, която е развивала с годините. Обичам, както всички на моята възраст да слушам музика, да излизам сред природата. Обожавам да ходя на риболов. Толкова е успокояващо. Някои казват, че е тъпо да седиш и да гледаш плувката с минути, дори часове, но аз го правя. Понякога ми омръзва признавам си, но трябва да имаш търпение.На пръв поглед това е просто риболов, и това е просто плувка, но истината е, че това те учи да си спокоен, учиш се на нещо много важно- търпение. Обичам да излизам с приятелите ми, обичам да помагам на хората. И не го казвам само и само да се харесам, а защото наистина е така. Не е важно да спечелиш непременно, важно е да си доволен от себе си- от това, което си казал и направил. Защото какъв е смисълът да кажеш някакви лъжи, които не отговарят на реалността, не отговарят на това какъв човек си всъщност? За мен няма смисъл, но много хора го правят. Интересувам се от благотворителност, от новините, от света. Обичам да съм в крак с нещата, въпреки че не винаги успявам, но се старая, защото човек трябва да е информиран за нещата, които го заобикалят. С две думи трябва да има обща култура.

Проект “Не е нужно много, за да си добър”

Проблемът, който можем да решим чрез моята идея е да помогнеш на децата с увреждания, като ги запознаваме с различни хора, и с други деца в неравностойно положение. Ще се стремим да им помогнеш да се интегрират в обещството с цел да подобрим тяхното развитие. Решението, което предлагам е да създадем място, където да можем да правим сбирки, и да разберем как децата усвояват конструкцията. Ползите от това са, че можем да помогнем на децата да се забавляват, и да се развиват, и ако успеем да създадем цетрове в цялата страна, и ако успеем да намерим съмишленици в чужбина – това ще спомогне много са осъществяване на моята идея. Рисуване с пръсти, един вид арттерапия, която не само лекува, но и носи удовлетворение от самата творба, и когато и от двете страни има хора се получава споделяне на: радост и болка, усмивки, мечти, цветове.

Насочен е към: Идеята ми представлява стъкло, вградено в рамка, което е закрепено за подпори от двете страни. От всяка страна могат да седнат дете или възрастен, като стъклото се намира точно пред очите им. Може да бъде използвано от деца с увреждания, от училища, както и от работодатели при кандидатстване за работа. Конструкцията помага за развитието на децата с умствена изостаналост, като развива техният интелект и им помага да се адаптират в този свят, да ги чуят и да им обърнат достойно внимание.