Представяне

Родена съм в Берковица – малко провинциално градче в северозападна България, но по-голямата част от съзнателния си живот прекарах в Монтана. Там завърших чуждоезиковата гимназия с профил “Немски език”. Петте изминали години в гимназията бяха свързани с много предизвикателства и възможности за мен. Образованието беше, и все още е, основна мисия в живота ми. И под образование нямам предвид само дипломи за завършени степени. Образоването, ученето, научаването, възприемането – това е безконечен процес и не приключва с взетите държавни изпити или защитата на дипломната работа. Ученето е жив организъм и ние трябва да дишаме в синхрон с него. Наред с формалното образование в училище, винаги съм се занимавала и с извънкласни дейности, защото вярвам, че училището дава само една матрица от базисни знания, които всеки сам трябва да канализира към собствените си таланти и умения, за да ги развива и усъвършенства. Гордея се много с постиженията си до момента, защото знам, че зад всеки постигнат успех стоят воля, мотивация, увереност и постоянство. Знам, че всяко нещо си ма цена, а цената на амбицията понякога коства лични загуби – отхвърляне, неразбиране от страна на близките, късни нощи, ранни утрини. Но всичко това аз категоризирам не като “жертване”, а като отделяне на средства, които водят към желаната цел.
В момента съм студентка в първи курс, специалност “Журналистика” в Софийския университет. Още от 10-ти клас знам, че искам да уча журналистика и това беше моя основна цел, моята пътеводна стрелка към бъдещето.

Най-голямо постижение: Гордея се с десетките си награди от конкурси за есета на национално равнище, както и с медалите си от конкурсите по пеене. Гордея се, че следвам желаната специалност. В момента се гордея и с шестиците си в университета. Но това са твърде повърхностни показатели и НЕ те са тези, които ме даряват с истинското удовлетворение от живота. Моят повод за гордост е малко по-абстрактен, но пък влагам в него същина. Аз съм горда от личността, която изградих и продължавам да изграждам в правилна за мен посока. Горда съм, че всеки д н намирам смисъл и цели. Горда съм от факта, че не пропилявам времето си. Горда съм, че съм се научила да бъда доволна и горда от себе си, без да бъда горделива, и без да “отлепям от земята”. Горда съм също, че приемам препятствията като предизвикателства, а не като провали, и че виждам възможност дори и в черната дупка.

Интереси: Много обичам да пиша. В момента пиша в няколко блога и също така предстои публикуването на сериозна моя статия в известна българска медия. Личен интерес – пеенето. От много малка ходя на уроци по солфеж и пеене и това се е отразило върху изграждането ми като личност. А уроците по солфеж много приличат на математиката в логическата си структура. А математиката е гимнастика за мозъка. Което ми напомня, че обичам и чисто физическата гимнастика и тренирам съвсем непрофесионално с няколко приятелки. Професионалните ми цели са – развитие в областта на журналистиката, пиара и комуникациите. Изпитвам и засилен интерес към психологията и постоянно чета психологически книги, като замислям второто ми висше да бъде именно психология. Добрият комуникатор, непременно трябва да бъде емпатичен и да познава и разбира хората

Проект “Изборът е действие. Действието е избор.”

Безцелните, неграмотните, безперспективните млади хора са трагична картинка и носят покъртителен облик за имиджа на страната ни. И не само, неактивните млади хора са неполезни и за себе си. Те затъват ежедневно в калта на посредствеността; те дават ориентир и за развитието на бъдещите поколения. Ако масата млади хора в момента нямат желание да се усъвършенстват, те ще възпитат деца със сходни идеали за живота – заспало и безцелно поколение, което боксува. А щом стоим на едно място, без да желаем да вървим напред, то до
ризаконите на физиката предполагат, че следва спад – деградация. Липсата на развитие бележи качествен срив (енергията за действие се черпи от самата реализация); така че отегчителният застой е нещо много по-лошо – той е създателят на фунията на неуспеха. Смятам, че проблемите на едно общество до голяма степен са обвързани с промените в образователната система. Съвсем наясно съм, че не е по моите сили да създам качествена образователна реформа, но това като че ли в случая е плюс. Защото промяната трябва да дойде не отвън- навътре, а отвътре-навън. Външните фактори само биха объркали допълнително недоразуменията в системата. Аз целя учениците да осъзнаят, всеки сам за себе си, че да си образован е изключително важна потребност. Целя да накарам учениците да мислят критично за себе си, за глобалната картина, за социума, в който живеят. Целя да подтикна учениците да открият сами за себе си мотивацията, която, вероятно е отдавна заспала, но съм убедена, че я има в сърцето на всеки един от нас. Целя да погъделичкам любопитството към знанието във всичките му форми и да обясня на
учениците, че всяко знание е важно, стига да съумееш да го развиеш и да го използваш. Целя да разбия стереотипите, че ако нямаш отлични постижения по математика, си тъпак. Целя да покажа, че знанията по изкуство, креативно писане, творчество, психология, социология – не е безсмислица. Целя да покажа на учениците, че е много важно да имат добре изградена финансова култура, и че да се говори за бизнес и предприемачество не е “мръсно”. Целя да накарам учениците да МИСЛЯТ – градивно, съзнателно и ползотворно и да стимулират интересите и талантите и, така че да бъдат полезни за себе си и околните в бъдеще.

Насочен е към: Понеже знам, че преди да започна масова кампания, трябва да избистря концепцията в по-малък мащаб. Затова идеята ми е да започна от учениците, които са близо до мен, а именно тези от училищата в Берковица и Монтана. Моята целева група ще са учениците от 6-ти до 12-ти клас. Обмислям да организирам конкурс за есе на тема “Изборът е действие. Действието е избор.” И в двата града ще бъдат отредени победители на 1-во, 2-ро, и 3-то място и всеки един от тях ще има възможността на награждаването (което ще бъде под формата на концерт) да представи своите идеи и възгледи за света и да убеди родители и учители, че образованието днес, в 21-ви век има нови, по-различни измерения. Посланието, изведено от конкурса ще бъде отразено в регионалните медии, ще направя и всичко по силите си да достигне и до националните. Важното е хората да заговорят за проблема. Оттук нататък следват реалните действия по решаването му.