Представяне

Аз съм Фатиме Бикова, живея на село, срещнах толкова различни хора, тъй като населеното ми място, в което живея не е гъстонаселено. Имах и имам възможността да опозная доста хора. Мечтата ми (ако мога така да нарека едно желание) е да стана психолог. Искам да помагам на хората. Веднъж ме попитаха: Като искаш да помагаш на хората защо не станеш лекар? … замислих се..
Но да, просто човек се ражда с някакво призвание, надежди и очаквания от живота. И аз така. Обичам не само близките си, но и хората като цяло. Гордея се със себе си и с това, че почти винаги съм постъпвала правилно, макар и случайно. Щастлива съм, но знам, че мога и много повече, освен само да зарадвам някой. “Хората правят това, което искат да бъде направено и за тях” – така е! Правя добро, за да ми бъде върнато, искам да правят и на мен добрини. Искам един по-добър свят. Не по-добра България, а по-добър свят! Ако всички живеехме в хармония не само със себе си, а и с околните и природата щеше да имаме просперитет! И така не мога да опиша себе си с няколко думи, ала опитвам. И така. Мисля, че човек се изгражда като личност сред обществото, в което живее и околните му влияят. Хмм, тук трябва да спомена, че аз съм едно изключение, е почти. Въпреки, че обкръжаващите ме живея “заради и за традицията”, аз не съм така. Трябва ми обяснения и достатъчно аргументи, за да повярвам в нещо. Семейството и приятелите ми се отнасят с разбиране, все пак не е лесно да се разговаря с мен, уви аз не мога да премълча истина, а и не мога да говоря зад гърба на някого. Е това са излишни подробности. “Животът не ни спестява нищо, защо тогава ние да пестим думите си?!”
Да не пропусна, обожавам да чета. Моят любим автор (смея така да го нарека) е Ерих Мария Ремарк. Не е българин, ала това за мен не е от значение. Наистина България е моята родина и това няма да се промени, гордея се, че съм българка, гордея се с миналото и бъдещето – на България, на мен. И така споменах Ремарк, искам да завърша автобиографията си с едни негови думи: ” – Животът ми е взет на заем! За него важат по-други закони, отколкото за този, в който съм роден!”
– Така ли? И какви са те, ако смея да запитам?
– Само такива, които повеляват да се вземе от живота, колкото може повече. А как ще постигнеш това, си е лично твоя работа!”
Уча в град Якоруда в СОУ “св. св. Кирил и Методий”

Най-голямо постижение: Постижения и падения колкото щеш! Но като най-най бих определила едно. То всъщност още се случва. Една моя приятелка не е добре със здравето, психическото здраве – бавноразвиваща се е…. и е моя връсничка. Всъщност аз съм 10 клас вече, учим в Конарско до 8 клас, а после вече отиваме другаде, за да продължим средното си образование. И така почти всичките ми съученици се насочиха към Якоруда и то към определено училище. Аз разбира се до последния момент се колебах. Якоруда е близко до селото, в което живея и е “нормално” да уча там. Имах два избора да се запиша в ПГММ “Петко Рачов Славейков” и “св. св. Кирил и Митодий”. Гореспоменатата приятелка и моя връсничка бе записана в “св. св. Кирил и Митодий” (майка й взе това решение – разбира се!). Въпросът е в това, че момичетата ходят на групички. Ала с “нея” не искаха да ходят, нали не беше като тях. Щом научих, че се е записала там, реших да не я оставям. Проблем се намери и в семейството ми – бяха против! В това училище все пак нямаше професия, не беше професионална гимназия. Но все някак съдба ли беше преодоляхме тази пречка. И така. Минахме през какво ли не и на мен ми беше трудно, ала вече две години се справям. Надявам се да е така за напред. – Това може да не Ви се струва кой знае какво постижение, ала едно е да изживееш мъката заедно с някой, съвсем друго е да гледаш от страни… Да си твърде различен е трудно, много трудно. Но когато до себе си имаш подкрепа всичко е постижимо всичко! За някои е постижение да направиш пари, а за мен да помогнеш на дадено същество. Щом е създадено – трябва да е щастливо!

Интереси: Интересите ми! Желая след като завърша средното си образование да продължа да уча за психолог, след това, ако не си намеря удовлетворяваща работа бих продължила да се обучавам, но за адвокат.

Проект “Заедно можем всичко! Заедно за един по-добър и развит свят”

Живея на село, както споменах и имаме доста голямо пространство земя. Тази земя, която се намира в близост до дома ми може да бъде разорана, да бъде посадена с различни билки и целебни растения… така, след това имаме в притежание и една отделна къща, която е само построена, но ако се обзаведе и пооправи може да стане страхотен спа център…за хора изгубили целите си. Не ме разбирайте погрешно. Би станало страхотно място за почивка и ако се намерят доброволци, за да дадем нов поглед към света и родината на “почиващите” би имало голямо значение. За разходки ще бъде страхотно. Нали билките ще бъдат в близост до гореспоменатата къща и хората могат да се разхождат “на свобода”. И така…може да се въведат някакви часове за взаимопомощ, да има и тренировъчна зала. И също би могло да се въведат медитацията и йогата. Също и специално облекло. При желание хората ще помагат в брането на билките, които могат да бъдат продавани, а събраните пари – дарявани. Какъв проблем решавам? – проблема на обществото. А именно, че в забързаното ежедневие не се сещаме да е спрем и помислим…за бъдещето ни, за бъдещето на нашето поколение. Проблемът е в това, че живеем в демократична държава, а има дискриминация, не само в България, а навсякъде. С малко се гради много! Бих могла да помогна на някои, макар и малко на брой хора да осъзнаят, че няма разлика между нас хората, че всеки е уникален и разбира се полезен.

Насочен е: Към почти всеки, който разбира се има и желание. Да се включи да подобри живота си и живота на околните… ако се усмихнем на света и той ще ни отвърне със същото, а със продажбите от доброволството ще се помогне и на хора в нужда.